5 jun 2014, 19:44

Мъжете не плачат 

  Poesía
754 0 11

Бедняшки квартал,

и кофи, и кал -

мъглива и влажна е късната есен.

 

Играят деца,

поправят кола,

припада отчаяно ранната вечер.

 

Към къщи върви,

и пак без пари...

(той чакаше днеска да вземе заплата)

 

От вчера неял,

от студ пребледнял,

със дупка в обувката - там, на петата.

 

По острата скула

клепачът търкулва

самотно, настръхнало топче от влага.

 

Не беше сълза,

а просто...така...

Нали всички знаят - Мъжете не плачат!

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??