На всички Еви
Някои жени общуват с „меките китки” -
само те ги разбирали.
Други предпочитат мъжете с грубия секс -
само те на „върха” ги издигали.
Аз съм някъде по средата -„средния ешалон”,
обитаващ пространството между тенекиен гараж
и палати на няколко ката,
без пари, но с кураж, че съм все още в играта.
Мъжът еталон, покриващ широкия спектър,
заместващ „въздуха под налягане”, в поредния розов балон.
Утехата преди лягане: ”Надцаках го моя, не съм „метър”!”.
След бурята в чашата - удобен заслон.
Масажирам ви самочувствието,
в интелекта ви имплантирам и по мъничко силикон.
За стиховете ви съм Пегасът, т.е. умореният вихрогон.
Аз съм меласата за кубинския ром,
пурата нежно свита,
която в устата влиза със взлом
и ломи с копита предразсъдъци стари,
преобръща наопаки морални хастари
и мъсти за пропиляното време извън райските двери.
Имахте нужда от мен, затова ме намерихте.
Няма повече какво да ви дам!
Сбогом, от един Адам!
За мен ще ви напомнят само стъпките
по ниския ми кредитен таван!
© Милко Христов Todos los derechos reservados