14 mar 2011, 8:36

Мъжка му работа 

  Poesía
2485 0 42

Зная очите ти- слънчеви бисери,

с тези зеници, побрали мечти.

Малките бръчици, толкова приказни

взели от залеза всички звезди.

 

Зная ръцете ти – луди светкавици

носят във себе си моите дни.

Грубите вени усукали дланите

чакат за прошка на всички вини.

 

Зная гърдите ти – мъжка му работа,

сякаш разтягат се в сноп светлини.

Носят товара си, пълен със ядове,

ала по детски, невинно добри.

 

Зная и устните – триста вечерници

няма да стоплят света ми без теб.

Колкото можеше, даде от себе си-

грош за обида, плесница за лев.

 

Зная сърцето ти – яма от вечности,

бие дълбоко под жилава плът.

Толкова много е в тебе човешкото,

колкото кратък е земния път.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??