Няма друг великолепен кораб
в човешкото море, освен
самотата...
Защото брегът е спасителен пристан
за мойте и твойте надежди...
Аз се нося на призрачен кораб,
в мъртъв щорм е морето.
Аз съм твоята мъжка история
неизречена,
аз съм онзи,
дето с него ще тръгнеш на път.
И ще стискаш морския пясък
вместо случаен билет.
С него пясъчни кули
строя и събарям в съня ти,
А колко често ти ме сънуваш?
Аз съм твоята лятна история,
ти си моята фея морска.
И си мислиш, че е лесно?!
Забрави, ако успееш...
© Янко Todos los derechos reservados