26 jul 2020, 0:01

Мъжки живот 

  Poesía » Otra
838 0 0
Една звезда сега ме вика
от тоз далечен небосвод.
И с всяка дума на езика
претеглям своя си живот.
Вървял по земен път до тука,
преплувал земните водѝ,
прескочих в пътя си боклука,
оставих моите следи.
До днеска аз добре си спомням
какво съм казал, премълчал...
На всички вас сега напомням:
живях във радост и в печал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??