Днес цветята вечно ни припяват - със звънкия си глас наперен, чист. Поглеждам ги и нежно се прозявам, и готов съм да напълня този лист - с туй как самите те, цветята, са символът на цял един живот. Един живот, живян от непознати - изродил се в зло, започнал от добро; започнал от омайниче в полята, откъснато от мъж за женска длан. Покълнало, разцъфнало, разляло неземната си красота ей там, където всички други вкупом цъфват. Омайничето, казват - опиат, от който всички ние дружно дъвчем, готови да успеем в този свят. Че с омайниче започват чудесата във всеки мил любовен ден! А после хвърляме го. Сменяме с мушкато и пак в ръце държиме си цветче. И къткаме го. Мислим, че е вечно, понеже е върховен хорски пик. И обикнали го, стъпкваме го вече, а то надало страшен сетен вик сгърчва се под старата подметка. Мушкатото... оставяме в зандан. И даваме напред със ясна сметка, че изпълнили сме своя блян. И да сложим край на всичко идва време - с бегония изчезваме в нощта - с лице-гранит. Изобщо не ни дреме, просто казваме: "Поредната жена."
И тук простреля ме един въпрос всевечен. И аз се спрях, дори сълза пророних. Защо с омайниче започна тази вечер, а завърши със мушкато и бегония?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.