Аз не плача, защото съм мъжко момиче.
Не тъгувам за глупави дребни неща.
Със коси разпилени обичам да тичам,
да целувам деня, да ме милва нощта.
Аз сама си проправям със лакти пътека,
стискам зъби, когато безумно боли
и преглъщам сълзите, когато човека,
с който дом и постеля и залък делих
ме предаде (дори не за трийсет жълтици),
а от ревност, от яд, и от скука дори,
и когато приятел, когото обичах
оцени верността ми на шепа пари. ...