Отпивам от виното и се чудя

какво да ти напиша.

Утре е рожденият ти ден.

Искам да е стих,

но такъв, интимен стих.

По тъмносиня риза, разпасана

и разкопчани отгоре две-три копчета.

Искам стих за двете ти ръце,

знаеш, че са ми любими,

когато ми наливат вино.

И аз потръпвам.

Отпивам от виното и се чудя

какво да ти напиша.

Утре е рожденият ти ден.

Но не те познавах, мили,

едва сега, едва сега -

след толкова години, на чаша вино

седя до теб.

Коляното опира моето.

Ухае на лоза.

Отпивам от виното и ти отпиваш.

Устните ни се обагрят в червено.

И блестят. Боже мой! Разкошно вино.

Утре е рожденият ти ден.

Какво да ти напиша?

Нямам никакъв подарък.

И роза даже нямам,

и стих не ти написах,

Затова, затова допирам устни до твоето вино.

Тишина. Януари е. Боговете също пият вино.

Ти шептиш в косите ми:

Цял живот все в мислите ми си.

Цял живот във виното ми си дори.

Отпия - виждам теб.

Заври във бъчвите - ти ми се засмееш.

Зарежа старата лозница - ти ми се разсърдиш.

Останат голи пръчки - теб те няма.

Опия се - искаш да се любим.

И се любим, боядисали душите си във виненочервено.

И не ни горчи.

И запомни - на друг не бих те дал.

Не бих те заменил с друго вино. Горчиво. Мелнишко. Червено.

Това си ти! Не бих те дал, не бих те дал.

И виното трепти. Пени се. Прелива.

И не ни горчи... и не ни горчи.

Прозорецът дрънчи. Остани.

Тази нощ ще пием вино.

Отпивам от виното и пиша.                                                                                

Пиша с допрени устни в интимен стих.