Мъжът е като онзи грозд, узрял
от корените на лози отбрани,
в зърната си от слънцето събрал
и светлина, и сладост, и ухание...
Узрява бавно, но е сладък той
през късно лято или ранна есен -
събрал по малко и от летен зной,
и от пленяващата птича песен...
И ето, че със своя сок омаен
по устните готов е да се стича...
Тогава с жест магически, потаен
желания успява да извлича....
Мъжът, събрал живот и светлина,
във вино тежко после се превръща,
за да плени любимата жена,
която чака тази сладост също...
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados