– Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя. – И този път ли ще унищожиш света?
Роджър Зелазни, "Безсмъртният"
Не съм самичка, а пък ми е скучно –
в харем закрит ми вехне младостта.
Евнусите напяват благозвучно
и ме обсипват с лаврови листа.
Сред хиляди жени се отегчавам,
но чакам чинно да ми дойде ред.
При него час, най-много два оставам
веднъж в годината, и при късмет.
Той с дни и месеци навън се губи –
в света човешки ходи на гурбет.
С лукавост дяволска, закачки груби
без милост пакостú, руши навред.
Със свита таласъми се явява
по Коледа и си устройва пир.
Дървото на Живота поразява
чак до самия връх – да няма мир.
А аз сънувам извори в Елада
сред сенки в портокалов цвят
и как за Нарцис** съм една – награда,
утеха тиха в тъжния му свят.
Събудила се с неохота, чувам
на нереиди пенестия смях.
Сред тях – сатирът ми, доволно плуващ,
окъпан от лъчи, сред воден прах.
Оттеглям се печална в самотата,
молитви пламенни към Пан*** редя,
та следващия път – в Матриархата
с харем с мъже дано се преродя.
9.03.2020
* каликандзарос /гр./ – караконджул, таласъм. Каликандзърите, според гръцката митология, са демонични същества, които се появяват в дните около Коледа и започват да пакостят на хората, а също и да гризат Дървото на света /Коледното дърво/. Но то отново се възстановява /символ на целостта и Божествената защита в лицето на Христос/ и те всяка година подновяват опитите си да го унищожат. Според някои автори са вид сатири, защото са похотливи и непостоянни.
** Нарцис – красив юноша, в който били влюбени много девойки, сред които и нимфата Ехо, които той отблъснал и бил наказан да се влюби в собственото си отражение.
*** бог Пан – древногръцко божество на пасищата, по-късно произведено в бог на Вселената. Дух на природата, известен с любовта си към чувствените удоволствия. Бил великолепен танцьор и умел музикант и със свиренето си забавлявал нимфите.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados