Мъжът, в когото не се влюбих

4 may 2014, 21:55

Poesía » De amor

494 0 5

Нямаше начин -
беше реален,
истинска лятна мъгла!

Сякаш прониквах
в нещо нетрайно,
сграбчвайки въздух с ръка!

Тази прозрачност,
тя го издаде!
Толкова плашещ момент!

Не очилата,
блясващи косо!
Нито усмивката-лед!

Тази познатост
тъй ме изплаши!
Исках си Мойта мечта

топла и нежна!
И като пясък
стелнах се по брега.

И от нагряването
без блясък
го изпарих на мига.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

darisss (Дарина Шопова)

2014-06-17T00:07:56+03:00

Много ритмика, като песен се изля
krchernev (Красимир Чернев)

2014-05-05T15:43:57+03:00

Интересно е при тебе!
oksimoron (Христов)

2014-05-05T12:22:08+03:00

!
maistora (Красимир Тенев)

2014-05-05T01:00:13+03:00

И аз харесах тези терцети в дактил и с рими! Рядко пишеш така.
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-04T23:10:00+03:00

Харесах! Много ритмично!