24 feb 2008, 19:42

Мъка 

  Poesía » De amor
820 0 2
Навън пада гъста мъгла
и в мрак потъва моята душа.
Сълзите мои капят,
душата ми в океан от мъка потапят.
Ранено сърцето ми кърви,
но продължава то да тупти.
Мъката ме съпътства всеки ден,
здраво ме държи в своя плен.
Как без теб да живея,
без лицето твое ще полудея!
Животът ми така се преобърна,
душата в мъртво море се превърна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »