Мъка

Пръскай злъч и печал,

ръси злоба и пяна.

В един свят омърсен и сам,

в един свят без илюзии и блян.

Отмина времето

                    на младост с мечти,

отмина времето

                    на любовния полет.

Пристъпва плахо

                     гласът на зрелостта,

побелял от мъката на разума,

не свикнал с новата си същност.

Защо не изживях

                      полета но птицата,

прекършен от самота,

защо не получих

                      своето несбъднато,

отнето ми през младостта?

АЗ съм една ранена душа

                                    на Безкрая

без очи,  тяло и  спомен.