Бутилката празна стои

за тебе изпита от мъка.

И болката в мен се рои

от днешната наша разлъка.

Купът от цигари расте,

изпушени в тъмната стая.

И белег злокобен са те,

че болката мен ме замая.

Дали ще ми мине от раз,

когато и утре се съмне?

Дали пък ще имам и глас

от гласната струна да гръмне?

Да викна със сутрешен бас

към тебе, жена непристойна!

Не мислиш ли, жено, за нас?

За мене дали си достойна?

Отивай! Махни се, лъжа!

Не стой пред очите ми празни.

Аз седмица-две ще тъжа

и пак ще поема делата си важни.