bebka_snake (Надя Тодорова)
25 57
17 abr 2008, 16:46

Мъката по теб... 

  Poesía » Filosófica
889 1 4

Мъката по теб...

 

Бях при теб, а ти усети ли?
Запалих ти една цигара,
поднесох ти чаша топло кафе...
Сълза за теб, а ти прости ли?
Приклекнах до черната плоча на тротоара,  
паднах ти на колене...
Заплаках, а ти беше близо, нали?
Погледнах в небето с вяра,
че може би ще те видя, както преди...
Беше мрачен ден, в който силно вали.
Очаквах те с моята замлъкнала от болка китара,
докоснах те с ръка, по снимката,
защото само нея ми остави ти...
Свела погледа си, със затворени клепачи,
аз си те представих и красив бе мемоара,
красиви бяха и твоите очи...
И нещо в сърцето ми така ме пари,
раната кървеше пак, никога не ще е стара,
и не ще има лек, който да я заличи...
Споменът за твоята усмивка ме боли,
че никога няма да я видя вече,
и остана ми само мъката по тебе,
и празнината, която ти ми причини...

 

Посветено...

© Надя Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти!!!
  • Хубав стих!
    Стилно написан...
  • Искрено и огромно благодаря!
  • Тъжен стих, но много ми хареса.. предизивика известна тъга и спомени у мен. Харесва ми как пишеш!
    и знаеш ли, преди време имах подобни чувства...Познати чувства...
Propuestas
: ??:??