За всички мои истини неказани,
за самотното "обичам", за изстраданото "не".
За прекършените полети с думи смазани,
за дългото мълчание на влюбено сърце.
Не казвай нищо, аз си тръгвам,
задушаващо мълчание прогонва ме от теб.
Остани си там, от тишината си наказан,
не прегърнато сърцето се превърна в буца лед.
Неизречени думи ще парят по устните,
ще се свива сърцето в мрачен юмрук,
ще се търсим в очите на другите, чуждите,
крещейки до болка, "Как искам да си тук! Kак искам да си тук! "