Мълчание

11 ene 2008, 12:00

Poesía

657 0 2

Миг мълчание във тишината,

а после дума казана напразно.

Защо променят се нещата?

Тъй да бъде!

Така си пожела съдбата.

Да бъда аз студена,

но боли. Нали?

А ти към мен да си насочен.

Така остават си нещата -

празни, мрачни, неразбрани.

Но знаеш ли? Ще научим двама,

че боли сега, когато сме далеч един от друг.

Няма те и мен ме няма

и остава пуста тишината.

Това е краят на една история

за омразата на любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.