Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
2 dic 2011, 13:59

Мълчание 

  Poesía
1050 0 13

Остават думи да тежат като вселени,

обесено пространство да дели.

И ново, настаненото безвремие,

в безтебието почва да боли.

 

Остава спомен, остър и пронизващ

в безцветен, сивочерен небосвод.

И птица, колкото да не забравим,

че имали сме някога живот...

 

И някак на обратно на закона

е празно, ала страшно ми тежи,

вали нагоре, а след тъмнината нощ е

и денем виждам хиляди звезди.

 

Прилепвам длан до длан и се навеждам.

Молитва е, но спомня опело.

След хилядите думи на раздяла

мълчанието само е едно...

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??