Недей да ме наказваш със мълчание.
Изгубвам се, когато пак мълчиш.
И всеки дъх за мене е страдание
и всеки миг във мене ти горчиш.
Гласът ти ми е нужен, за да мога
след теб да заговоря и дори
да кажа, че обичам те. Да мога
да кажа, че ми липсваш и боли.
Да кажа, че през дните си се губя,
когато теб те няма в тези дни,
а нощите са празни и безлунни,
когато пак сънуваме сами. ...