8 may 2009, 6:40

Мълчанието водещо наникъде 

  Poesía » Filosófica
771 1 24

 

 

Нагазих надълбоко в тишината...

Ей тъй, от любопитство и за кратко.

А краткото разтегнато на ластик

отдалечи от погледа брега си...

 

А тишината гледа как се давя

и се усмихва хвърляйки ми поглед

многозначителен, почти нахален

докато си поставя лак по ноктите...

 

И крясъците ми поглъща лакомо,

облизва се, примигва кокетливо.

Приела ме почти като предястие

в очакване на моето притихване...

 

Когато ще се слея със вълните и

и дъното ще ме приеме с радост.

Мълчанието водещо наникъде

ме вгражда като сянка сред коралите...

 

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??