Мълчи
Гледаш ме сладко с невинните си очи,
споделяш сякаш с доверие своите мечти.
Но аз познавам те и знам за какво копнееш,
не моето тяло, a нечие друго искаш да владееш.
Докосваш ме безразлично, а друго твърдиш,
казваш мили думи, а по-добре да мълчиш,
все пак разбирам всичко от твоите очи,
няма смисъл да говориш лъжи. Мълчи! Мълчи!
Мълчи, защото всички мечти ще убиеш,
всяка тайна надежда и копнеж ще разкриеш.
Остави ме за последно да погледам твоите очи.
Те ще ми кажат всичко, а ти тихо. Моля те, не говори!
© Красимира Бакалова Todos los derechos reservados