Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.
С поезия опитвах, не успях,
на живо се бунтувах, и какво?
На Злото чувам грозния му смях,
сърцето ми трепери все само...
И не от студ, и не от страх, о, не,
а просто жали то душите мъртви,
които нямат свои гласове,
издигнали в кумир лъжци и мутри. ...