26 may 2011, 23:55

Мълчи, мълчи и нищо не ми казвай… 

  Poesía
897 0 2

Мълчи, мълчи и нищо не ми казвай…

Тази вечер не мога да не съм щастлива,

защото той ми се обади,

но както винаги мълча, присмива се,

а тайно исках любовта ми да открадне.

Очаквах повече от всичко -

това обаждане - от дни.

Виж, сърцето ми не е от олово,

за да не го ловят отровните ти стрели.

Не боли там, където няма огън!

Защо тогава сърцето ми до основи изгоря?!?

Болката сложи своя белег и своя слоган!

 

Дълбоко може да се настаниш,

но знай, че няма вечно да си там,

щом дори за малко не можеш да се престрашиш -

няма смисъл сърцето си да ти давам!

Кради, кради, докато има какво да се краде,

защото вратата бавно се затваря.

Ще искаш още и още да си вземеш,

но късно ще е! Бягай, докато е време!

 

И всяка вечер се обаждай,

за да ме чуеш страдам ли за теб.

Мълчи, мълчи и нищо не ми казвай…

© Полина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В интернет има много сайтове, от които да черпите информация за това що е то стих и как се прави. Не коментирам нуждата от талант.
Propuestas
: ??:??