Разстреля ме със обещание, че може би ще ме обичаш. Дали след хей онази пряка? Или когато съм самичка? Дали, когато се завърна след пътя, извървян във времето, в момиче за да се превърна, на коня стъпила на стремето? Ти вярваш ли, че чистотата ми ще се завърне със годините? И мога ли със добротата си, наместо с младост, да те стигна? Ти обещаваш ли ми щастие и дълга обич без раздели? Ти можеш ли да ме предпазваш от болката на изневери? Мълчи! Не обещавай нищо! Не вярвам в твойте обещания! Аз пак така ще те обичам, но мойта обич е страдание!
Павлина, много хубав стих!
Много болка има в него...
Защо така, да обичаш е толкова хубаво, дори и да не ти отговорят по същия начин.
Не трябва да те боли, просто бъди щастлива от това, че си изпълнена с обич и с нея си богата.
Прегръдка!
Пожелавам ти обич и радост!
Мълчи! Не обещавай нищо!
Не вярвам в твойте обещания!
Аз пак така ще те обичам,
но мойта обич е страдание!
------------------
Много силно!
Силна жена си!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
без обещания...и без това любовта е низ от страдания...