Мълчиш. Очите ти са празни,
празни в своето красноречие.
А времето в теб говори,
отмерва с безразличие абсурда.
Как ще кръстиш този ден?
Мълчиш. Очите ти са обляни,
обляни от прилив на море.
Вълните стават все по-големи -
рушат брега.
Как да кръстиш нещо неродено?
Мълчиш. Очите ти са слепи,
слепи привикнали с тъмнината.
А времето в теб говори,
празно в своето красноречие...
© Любопитко Todos los derechos reservados