joanna_vas (Йоанна)
223 460
15 abr 2005, 1:43

Мълнии от обич 

  Poesía
861 0 4

Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето,
проплакало в очакването тихо
да ни прегърне
в този миг с Любов...

Набъбващите капчици от дъжд
пълзят
по пътища от сетива
на лъкатушещ допир в мисълта -
милувка скрита,
с която приближавам те,
изпълнена със обич в морско синьо.

Извили гърбове - два скачащи
над времето делфина,
два сърпа
режещи
пространството с любов - целуват се ...

В мига, във който устните
докосват се -
небето сипе мълнии
по пясъка от времето цедено
през клепките
на птичия ни поглед ...

Вълни - пълзящи трепети,
в събудени мечти на великани
прибутващи със полъх -
мека длан,
отрочетата в синия ни плам ...

С очи поглеждам в себе си
през теб
и ... виждам те,
и ... виждам те
през мълния
във центъра на зеницата пъстра
набъбнала от обич...

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дъждът и мълниите са показател за духовно пречистване и след тях винаги следва слънце.Браво, много добра идея!
  • Благодаря Ви за вникването и видимостта
  • Отново къпеща се в любов...от милнии!

    Поздрави за стиха!
  • С милувка скрита...в пороен дъжд...аз съм с теб защото те харесвам..Нека да сипе небето мълнии..чрез тях те виждам!
Propuestas
: ??:??