10 oct 2024, 11:03

Мълва 

  Poesía » Otra
109 0 0

Слънце над плажа,

бели вълни.

В трепет миражен –

кей отстрани.

 

Сякаш безкраен

ден с ярък лик –                  

дързък, нехаен,

откраднат миг.

 

Облак внезапен,

вятър и дъжд.

Под свода капещ –

поглед на мъж.

 

Шум, суматоха,

прибой стоуст…                        

В утихващ грохот –

кей тъжен, пуст.

 


  Второто стихотворение, което участва в конкурса на Сдружение „Лумен“ – „Морето“ 2024 и не получи награда.

 

 

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...
  147 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??