Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
23 mar 2020, 14:34  

Мъничко изгубена 

  Poesía » Otra
1140 4 15

Аз може да съм мъничко изгубена

като светулчица останала на светло,

като щурче във песента залутано,

в скалите остри - безконечно ехо.

Аз може да съм мъничко изгубена

и тъмното, и светлото познах,

ръцете ми онези двете - грубите

и грешни са, но месеха и хляб.

И може да не знам къде съм --

в живота си преминах без компас,

в началото не знаех да обичам...

Но се научих и не ме е страх.

И полетях с криле, понякога дарени

с онази тиха, неизплакана тъга.

Донесох на умиращия време,

на неродения – детински смях.

Дори сега, когато съм натясно

и кислородът става само дъх,

ще те прикрия в топлата си пазва,

ще спра да дишам... Мога и без кръв.

Ще се раздам и къс по къс ще светя

във онзи ден на Страшния си съд.

Била съм и останах си Човек,

намерих се под лявата си гръд.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Магдалена, благодаря ви за хубавите думи и за това, че добавихте в любими толкова много мои стихотворения! Желая ви прекрасен ден!
  • Не мога да спра да чета всичко написано от Вас....толкова много докосвате душата ми ......
    Не спирайте да творите ....Адмирации и Поклон 🙂
  • Благодаря, Ана, няма значение дали участва, аз си го харесвам!
  • Оставих го по-дълго, защото е прекрасно, но вече мога да го сваля от надпреварата. Основанието е ясно, не е приказка. Поздрави!
  • За да се намериш, първо трябва да се изгубиш.
  • И на теб ще кажа същото, като на Надето. Можеш още да помислиш над предизвикателството. Опитай с правилата за приказката, дали вълшебна, с животни или битова все едно, но мисля, че можеш още веднъж да се предизвикаш.
  • Доброта!.. Успех и от мен Геновева!
  • Благодаря, Ангелче!
  • Да, Мариана, човек намира себе си, когато е добър.
  • Не знам, Мария, може и да е от детството, но тази себеотдаденост я има само, когато обичаме! Благодаря за милите думи!
  • " Дори сега, когато съм на тясно
    и кислорода става само дъх,
    ще те прикрия в топлата си пазва,
    ще спра да дишам... Мога и без кръв" !!!!!!!!!
    Каква безкрайна себеотдаденост!
    Това се учи в детството и аз те аплодирам за примера който даваш, мила! Браво!🌷🌺🌷
  • Благодаря, Наде!
  • Много е хубаво, Гени! Успех!
  • Благодаря, Дени!
  • Хубаво!
Propuestas
: ??:??