Мънисто

13 feb 2011, 12:09

Poesía » Otra

574 0 2

Прашни улици

в прашния град,

прашасали хора

по прашен площад.

И прашните мисли

с мене вървят...

В краката ми блесна

синьо мънисто.

Синьолъчисто

щедро ме плисна,

смях на детенце

синьо ме плесна.

От огърлица

синичко зрънце

в мене поникна.

Жива водица

отгоре ми бликна,

синьо извика -

звънко и чисто:

Кой си изгуби

синьо мънисто?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ена (Елена Гоцева)

2011-02-13T13:00:39+02:00

Страхотно е, БРАВО!!!
С Любомир.
ljubomira (Любомира)

2011-02-13T12:22:26+02:00

Браво, Калина! Много е хубаво: и като ритмика, и като съдържание! Жива водица отгоре ми бликна!