Градът
И ето, още един град със къщи от студени камъни,
а по тях цветя със тежък дъх,
проблясват във нощта - сякаш от фенери сини пламъци,
по земята стели се зелено - тъжен мъх.
Мокър дъжд изсипва се над улиците на града,
изпълва ги със тишина...
Затихващ плач се чува на жена,
и тук като в нормален град... но град не на Смъртта.
Дъждът шурти...
Опитвайки се да измие спомена за пропилени дни,
а вятърът бучи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse