21 nov 2008, 10:30

Мъртва душа 

  Poesía
1687 0 36
посветено
Мъртва душа
Небето изтече. Във болка сподавена.
Дъждовно се свлече във мен.
Пресипна душата. Сама. Изоставена
в угасващ, безмилостен ден.
Часовникът мери самотни минути,
разсипани пясъчно... В плен
на дълго мълчани молитви нечути,
събрани във поглед студен.
Ръцете със нокти остъргват съдбата,
погубила блян непростен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??