30 ene 2008, 22:28

Мъртва роза 

  Poesía » Otra
774 0 3
Студена нека е душата ми,
в нея болка неразказана лежи,
отвън съм хладна и студена,
но в дълбините едва вдишвам.

Кървяща роза съм аз,
бодлива и отровна,
болно и силно е моето съзнание,
храня се от самотата.

Сърцето ми е затвор.
Тази страст ме унищожава.
Това желание е зависимост.
Подчинявам се на края.

Порочна е моята красота,
ти си жертва на страстта.
Тръгни по захарната патека
и виж как се превръща в сол.

Хвани ръцете ми
и се докосни до душата ми.
Танцувай на луната
и стани крилат.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??