Студ дойде, есента настъпи,
накара листата да променят цвета си,
слънцето се губи зад облаците сиви,
а в съзнанието ми са отпечатани очите ти красиви.
Оглеждам се за теб, но няма те, любов,
сърцето ми крещи за помощ, зов,
твоята ръка е моето спасение
от удавяне в мъртвото вълнение.
Вървя към магазина за цветя,
за да си припомня пролетта,
да купя роза червена на моята любима,
за да убия тъгата над нас чернила.
Аз избрах да тръгна по пътя на любовта,
така вълшебен е когато си с мен,
липсваш ми сега в този мрачен ден,
обичам те безумно до края на света.
Целта ми бе да опиша начина, по който ми липсваш. Именно заглавието символизира това,че когато теб те няма, всичко се обезмисля. С двете последни строфи изказвам любовта си към теб. Обичам те <3
© Георги Рогачев Todos los derechos reservados