Понякога чувстваш, че животът ти е свършил!
И няма Слънце в твоя ден. Стискаш стара снимка
в ръце и се молиш всичко да отмине!
Знаеш, че никой няма да те спаси, но все пак
се надяваш на чудото - някой да ти протегне
ръка и да те погали! Но вмсето това те гали студения
вятър на омразата, просмуква се в душата ти, убива
сърцето ти. И от болка проклинаш всичко, в което
си вярвал - и любовта, и приятелството, и живота се
превръщат в пепел в ръцете ти, и се разпиляват!
И това вече не си ти!
Всъщност вече си никой, нали?!