Леона (Елена Леонова)
45 47
7 jun 2007, 8:44

Мъртви теменужки 

  Poesía
657 0 6

         Мъртви  теменужки

Пусни ме да си ида. Да забравя.
Накарай ме да спра да сънувам мечти.
Самотен дънер виждал ли си как изгаря,
когато в буря гръм го порази?...
Докрай.
Като сърце, от обич изгорено -
не може нищичко да го спаси.
Единствено ще бъде угасено,
ако заплачеш с дъжд от искрени сълзи...

Но ти не плачеш никога. За нищо.
Дори, за да спасиш душата ми от смърт.
Дори не е и смърт, а болка,
която ще ме следва и отвъд.

Родиха се във бурята вихрушки.
Опустошиха целия ми свят.
Сега лилави, мъртви теменужки
по всички пътища напред лежат...

Но аз ще стана. Ще открия посоката.
Върху телата им безжизнени ще стъпвам;
от аромата им, попил от тъгата на облака,
ща възкръсна. Не спирай ме. Тръгвам.

Пусни ме да си ида. Да забравя.
Не се опитвай да заплачеш. Мълчи.
Цветята мъртви са. И нищо не помага.
Дори порой.
От твоите очи.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??