Мъртвите

19 jul 2017, 19:08

Poesía

323 1 3

Мъртвите

Мъртвите си тръгват тихо от земята.

Чест – със отворени очи.

И с една усмивка тънка, непозната.

Че са тъжни, да не им личи.

Тръгвайки си, няма как да не тъгуват.

Трудно се прощава с този свят.

Затова, с една усмивка се сбогуват.

И поемат пътя си. Назад.

Мъртвите не искат даже милостиня.

Тях не им е нужно нищо, вече.

Знаят само, че ако веднъж изстине,

всеки сам си тръгва. Надалече.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Eipril (Хари Спасов)

2017-08-26T22:09:04+03:00

И друго.Преди това почват да се "чистят".С ръцка постоянно около устните!!!Значи се представят някъде!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-20T06:20:53+03:00

Нямам коментар.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-07-19T19:33:29+03:00

Хубаво е, Дани!Може би "..усмивката тънка, непозната", загатва, че има и друг живот..