Мъртвите не чувстват уж
В празнотата на нощта и в сивотата
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват
нито болка, нито студ, ни нищо.
Жив ли съм? Броят ми се на пръсти
миговете, през които дишам.
В сънищата си не търся аз утеха,
неразбрана болка взе ги в плен.
Гасне бавно огънят, полека...
светлина не виждам в никой ден.
В най-мрачните от дните си те викам,
в най-тъжните си нощи пак мечтая.
Не искаш ли да бъдем, аз те питам,
с тебe двама, двама в безкрая?
© Или Дадарова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Забравих да споделя, че стихотворението не е написано за мен. Изобщо не описва моята болка - а тази на един познат. Аз съм доста позитивен човек и рядко, да не кажа никога, ми минават подобни мисли през главата.
-
Е де, чак пък такова заглавие да изведеш!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
