1 may 2006, 15:24

Мървояди 

  Poesía
947 0 2
Изхитрих се. Издебнах
и се качих на рамото си.
И там ято други
мързеливо-мърдаливи
мървояди накацали
телеграфно точкуват безкрай, а
песента им е самотен
лъч пронизващ
призма. В мъгла.
Чакам.
Ексцентрично опипвам.
Да се превърна в звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??