Буболечке черно-бяла,
в дупчицата си се свряла,
що не изведеш детето,
че да литне към небето?
Ето,птички и мухички,
работливите пчелички,
всичките летят щастливо.
Твойто чедо мързеливо
към храната все посяга,
на леглото се изтяга.
Докога тъй ще надничаш,
галено ще го наричаш?
Цял ден то не вижда слънце,
не е търсило ни зрънце.
Затова е дебелан
този мързелан.
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados