Мързеливата Сврака

Пролетта дошла в гората

Цъфнали навред цветята

Ручейчета сладкодумни

Бягат по пътеки стръмни.

Птичките от юг долитат.

Весело гнезда заплитат,

а на Свраката свидлива,

цялата гора е крива.

-Лястовицата е пак

с моден,лъснат,черен фрак.

Тоз досаден Чичопей,

с нова риза се белей.

По чужбината пътуват

и от там си пазаруват.

А пък аз съм зима лете,

все със черното елече.

И решила наша Сврака

Друга зима да не чака,

а на юг да отлети,

още в есенните дни.

Тръгнала да поразпита

как до Юга се долита.

Щъркел гледа дългокрак,

с клюн потраква трака-трак.

-Щърко знам че си юнак.

Гледам имаш нов калпак.

Я кажи на мене ти

как до Юга се лети?

-О това е дълъг път.

Смее се на глас Щъркът.

-Тръгнеш ли веднъж на там,

няма връщане на зад.

Имало е бурни дни,

град и дъжд да ни вали.

А понякога орлите

ни нападат в планините.

Свраката престъпя важна

-Имам аз гърбина снажна.

С моите крила големи,

не ще имам аз проблеми.

-Я кажи ми по- добре

колко време ти отне,

работа да си намериш

и да почнеш да печелиш?

-Там зависи що умееш.

Да танцуваш или пееш.

Аз по къщите разнасях.

Бебетата им донасях.

Слуша Свраката с вълнение.

Вече губи тя търпение.

-Искаш да ми кажеш ти,

че за някакви пари,

трябва месец да летя

да работя и да спя.

Икономии да правя?

Че то де му е колая?

Щъркът вдига рамене

-Вярно трудничко си е.

Свраката го гледа странно

"Тоз побъркал се е явно"

Тук си Свраката остана.

Без пари и без премяня.

За работа неще да знае.

Денонощно тя се шляе.

На аванта все яде,

а понякога краде