Мъст

26 may 2017, 16:40

Poesía » Civil

963 3 2

Земята –

черна, прокълната,

кълне, зарича

дяволи злобни.

За Апостол –

на бесило увиснал.

За Перущица –

изпепелена паднала.

За Шипка –

в тела потънала.

За брата –

брата си убил.

За чедата свои

жестоко умъртвени.

За телата техни

разкъсани, осквернени.

Пръстта окървавена,

тъпкат без срам.

Като черна прокоба

изля земята своя гняв.

Вятърът прошепва:

– Мрете, чеда дяволски!"

Дървета и храсти, песен

погребална запяват.

Мъсти таз Земя

за свои чеда, славни.

С кръв жаждата си утолява,

с тела демонски се храни.

Враг след враг

мъртъв пада.

В адски мъки

понася си съдбата.

Истинският творец усеща.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

muhaninja (Кирил Ганчев)

2017-05-27T17:58:23+03:00

А може би земята прибира всички, за да им прости. Друг отделя мъченици от предатели.
Поздрави за патриотизма !
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-26T19:06:03+03:00

Не знам дали съм още млад поет,догодина ще сторя шестдесет и пет...Тук всичко си е наред.Гео Милев притежава такава словесна панорама.Радвам се,че у нас Соня,ти притежаваш подобен талант!😍