24 jul 2016, 9:53

С любов на Татко 

  Poesía
3281 2 4
Тихо е. Облачно. Небето сякаш заплаква.
Тъжно небе е, един човек днес оплаква.
Човек на борбата, човек на мечтите,
човек, на когото приключиха дните.
Човек с душа млада, но тъй наранена -
душичка от толкоз борба изморена.
За теб, татко единствен, любим
небето плаче от спомен незабравим.
Вчера сякаш бях дете,
а ти заспала носеше ме на ръце.
А помниш ли, карахме ски на връх Снежанка,
или сутрин как си ме наричал "поспаланка". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??