"Н а д е ж д а т а"
Когато ме забравиш,
аз няма да те търся.
Сърцето ми само ще заридае.
Ще помня само клоните прекършени
в оназ гора зелена,
ще помня зеленото дърво,
което беше многолетно.
То учеше ни на любов и на търпение.
Сега под него съм,
но теб те няма.
Завета му забрави ти.
Но аз го помня и чакам обещаното.
То беше:
Когато те забрави, ела под мене ти,
ще ти припомня миналите дни
А ти ще плачеш...
не за него...
за живот ще плачеш!
И твоите ръце прекършени
дълбаят рохкавата пръст,
главата ти, посипана с листа,
повдига се и пада в мойте корени.
О... погледни небето,
то над тебе е
и гледа те с притихналите облаци.
Да... сега ще завали!
Дъждът ще е горещ от любовта ти,
Земята ще погълне старото
и все така горещо ще вали,
в душата, във сърцето и във твоите добри очи!
© Албена Todos los derechos reservados
Не ми харесва!
Употребата на местоимението ТИ е признак на творческо безсилие. При теб се среща почти във всеки куплет...