Ела, "приятелко" ! Седни!
Искам да почерпя с лимонада.
Същото е, като виното почти...
Е не съвсем... Има тежък привкус на омраза!
Не се замисляй, "приятелко"! Отпий!
Нали "Наивност" носиш ти за име?!
От газираното лицемерие ти пий
и на ум прехвърляй,колко пъти
с таз' наивност на земята ме поваля.
Завърза ми очите в тъмнината
и поведе ме по пътека от лъжи.
А когато се затичвах - ритници в колената,
повалена тъй харесвам ти, нали?
Отпивай! Не бави се! Не мисли!
От това горчиво вино - лимонада,
за да видиш истината през моите очи
заслужена за теб е таз' награда.
Но знаеш ли, наивност моя сляпа..
ти някой ден ще разбереш,
с хилядите пъти, в които ти ми крак
подлага,всъщност ме превърна в по-добър човек.
Ела, наивност! Още дълго в мен ликувай!
В Ада проведи ме, през още няколко врати,
да засяваш болка дълготрайна в мене ти приляга,
житейският урок съм си научила почти.
Кажи, "приятелко" сега защо си свела поглед?
Не ти хареса май, мойта лимонада от лъжи?
Наивност болна,често в хорските души засяда,
докато научат се да гледат със затворени очи!
© Надежда Атанасова Todos los derechos reservados