Имам толкова мечти:
За живота ми и за света,
но усещам, че и ти
превърна се за мен в мечта.
Завладяваш ти сърцето и ума ми,
изгаряш ме и ден след ден
замъгляваш разума ми,
а сърцето бие лудо в мен.
То казва ми, че времето е малко,
то казва всичко аз да ти призная,
но страх ме е - ще бъде жалко
ако ме отблъснеш, зная
не ще мога да го понеса…
И като приятел аз ще те изгубя,
а очите ти за мене всичко са -
без тях аз знам - ще се погубя…
И времето тъй безпощадно
лети, дори за миг не спира,
аз всеки миг попивам жадно
и в лошото добро намирам.
Защо ли? Ами, защото само
ти си моя скрит мотив -
да търся аз добро голямо,
за да бъдеш ти щастлив!
Обичам твоята усмивка -
толкова си сладък с нея,
и съм истинска щастливка,
когато с теб и аз се смея.
Ако се чудиш в теб какво намирам -
ще кажа: сродната душа -
много общо между нас откривам,
когато весела съм и кога тъжа...
Реалисти сме и двамата
и по един и същи начин
гледаме ний на света,
без да знаем колко е удачен.
Мисля си, дали да продължавам
да ти подсказвам кой си ти,
ако мислиш, че те заслужавам
сам самичък се сети!!! :)
© Мариана Димитрова Todos los derechos reservados