Nella_gold (Нели )
841 4525
19 oct 2008, 11:46

На... 

  Poesía » De amor
590 0 9

Ти всеки път ме учиш как трябва
да съм силна. И всеки път, когато
гласът ми потреперва в безсилие,
ти просто се усмихваш.

 

А на страната ти една трапчинка -
(моята любима), в миг се появява.
Тогава по принуда се усмихвам.
Защото си готов със мен сълзи да споделиш.

 

А аз не искам.
Не искам да те натъжавам.
Прегръщаш ме и казваш тихо: Не плачи!
От сълзи полза няма.

 

Изтриваш очите ми със длан.
И ме целуваш.
А аз притихвам в тебе, няма,
унесена от мислите за утре.

 

Когато трябва да съм силна!
В името на двама.
Когато трябва за сетен път
да се надигна от земята

 

и да не спирам своите мечти.
В името на любовта ни.
И тъжно-весела, да те обичам!
До премала!

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??