Да посребриш морето, за да го наравиш блестящо, омайно,
е разхищение, би казал скъперникът.
Да пуснеш птицата на свобода, би било безотговорно,
ще каже лицемерът.
Да изгубя блясъка на дните си
и уханието на съня си, би било пагубно...
Тогава защо да те обичам?
Защо да повярвам, че твоите думи са истина
и радостта, която сега ми даряваш, няма да бъде заплатена жестоко?
Не те обичам! Добре ми е така!
Не знам дали те искам... и без тебе мога да продължа.
Не настоявай да имаш място в живота ми, ...