На 40
Елате ми на гости - станах на четиридесет,
ще има днес голямо празненство
и всички сте поканени, разбира се,
да вдигнем тост за моето рождество.
Сама се питам - Е ли е възможно?
И гледам се, и даже ми е смешно...
Опитвам някак си да си наложа,
че станала съм мъдра - безуспешно.
Дори не се опитах да затворя
години няколко в спестовна книжка.
Нали красноречиво ви говорят
проблясващи в косите бели нишки.
А млада е душата ми, сърцето - също.
Каквото искали са - все съм им го дала.
Не искам младост във отплата да ми връщат,
а с тях да остарея като катедрала.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
и вече вайкането си подхвана!
Аз след година шестдесет и пет ще сложа,
и пак не мисля да си тегля ножа!
А пък когато бях на шестдесет,
животът ми бе сладък като мед!
Благословена и от мен да бъдеш, Мая!
И ти, и който - толкова красива - те извая!