НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал.
Аз същият съм или пък не съм –
годините лицето ми променят.
И миналото се превръща в сън,
сезоните един след друг се сменят.
По всякакви логически закони
трябва вече да съм помъдрял –
да не заменям кон за корнишони... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.