А бяхме млади, влюбени и луди,

като синигерите горски във листака

и преоткривахме телата жадни

стаили дъх на стаята в сумрака.

И беше хубаво в душите и сърцата,

и влюбените погледи снега топяха,

и шепнеха устни смутено

“Обичам те!” на туй сърце студено.

То топлеше единствено усмивка мамеща

и поглед, който кара да кипи кръвта.

Ала уви, и таз любов тъй жарка, пареща

бе погасена с ледени слова.

И безразличието на едно момиче,

тъй лъгало с безупречна игра,

разби сърцето на момче обичащо

с любов гореща кат' жарта.

И то, момчето, своето сърце разтвори –

дано таз мъка скоро отлети.

Уви, не беше лесно да забрави

на свойта поробителка искрящите очи.

Остана тъй завинаги пленено

от таз лъжлива нежност и очи.

Сърцето му ридае вледенено,

душата му във огън се гори.

И знай, о, мое хубаво момиче,

във мислите ми вечно ще си ти.

Сърцето ми теб вечно ще обича,

душата твойто име ще мълви.